Кратка история на народната медицина – първа част

Природната или още наречена народна медицина има забележителна историческа стойност, тя е израз на познанието за света в примитивно състояние. Изследвайки животинския свят, в който малките и големите същества, водени от инстинкта си, са избирали правилното растение за лек на дадено зло, разбираме, че и днес много хора интуитивно прибягват до растенията, за да излекуват раните и болестите на тялото. С чудотворен подход векове наред медицината и магията са вървяли ръка за ръка.
Исторически документи като египетския папирус на Смит, датиращ от 3000 г. пр. Хр или папирусът от Еберс (1500 г. пр. Хр.) и някои асирийско-вавилонски текстове, ни показват до какви нива на познание е достигнал човек в изучаването на билките и болестите, които лекува. От праисторическите популации, които в противовес на болестите са реагирали само и единствено чрез прибягване до природата, се ражда естествената медицина. Темата е толкова безгранична и сложна и дори не е напълно проучена. Няма цивилизация, която по всяко време да не е признала и оценила стойността и полезните свойства на билките и растенията в природата. Изследванията на много специалисти ни потвърждават, че връзката с растителността е решаваща за тези популации. Тези изследвания разкриват първите стъпки, които бавно са водели човека към изучаването и различаването на полезните от вредните растения и от създаването на първите билкови лекарства, като с появата на древните цивилизации започват и първите писмени указания за употребата на лечебни разстения и билки.
Поглед на изток към китайската империя от 6500 г. пр. Хр ни показва как хилядолетия преди западния свят, тук е имало разцвет на една велика цивилизация. Интуицията и изобретателността на китайския народ са били водещи в медицинската сфера. Обширността на територията и разнообразието на климата са благоприятствали раждането на различни методи на лечение: масажи, гимнастика, манипулации, акупунктура, които са били грижливо описани, кодифицирани и съчетанати в традиционната китайска медицина. В билковата област китайците, чиято фармакопея е безгранична, никога не са имали и все още нямат равни. Най-отдалечените препратки обаче идват при нас под формата на глинени плочки от древна Месопотамия. Клинописните знаци свидетелстват за това, че шумерите (цивилизация, развила се в периода от 5000 г. пр. Хр. между реките Тигър и Ефрат) са били наясно с лечебните свойства на различни растения, включително дървета и храсти като върба, смокиня и мирта. По това време вавилонците разполагали с впечатляващо количество растения и наред с всички останали те използвали и беладона, индийски канабис, опиум и касия, които познавали много добре. Най-значителния китайски труд по фитотерапия е сборникът Пен Цао – Pen T’sao , датиращ от 2800 г пр. н. е. , известен още като „най-старата и известна фармакопея”. Този труд съдържа четиридесет и две книги, където намираме подробно описание на повече от хиляда растения и над 11000 медицински рецепти.
В древен Египет лекарите са удостоявани с най-голямо внимание и почит, като наред с другите неща, те са изобретили и непогрешим метод за балсамиране, включващ третиране с различни ароматни билки. Това се доказва от древния египетски артефакт – папирусът Еберс, широко разпространен в египетската фитотерапевтична традиция. Този папирус е дълъг 20 метра и съдържа описание на около седемстотин козметични препарати и рецепти , с които египтяните са поддържали красотата и младостта си.
Не по-малко известна от китайската народна медицина е индийската Аюрведа, която се появява през 16-ти век пр Хр. и която подобно на китайската традиция използва свойствата на растенията и билките за красота и лечение. Тази природна медицина се развива в Индия през вековете и достига до съвременния период, т.е. до английската колонизация на Индия през 18-ти век. С Аюрведа изкуството на приготвяне на билкови лекарства се усъвършенства до степен на максимално извличане на полезните съставки и активните вещества от растенията и билките в природата. Древна Индия запазва познанията за билковото изкуство в много писмени трудове, като съществено повлиява и на създаването на фитотерапията на Запад, в гръцката медицина. Първите проблясъци на медицинското изкуство в Гърция датират от времето на Критската епоха /2000г. пр.Хр./. Археологически разкопки, извършени в районите на древните градове Крит, Микена, Пилос и Аргос показват, че фигурата на лекаря – лечител е широко разпространена и че критската цивилизация е познавала голям брой природни средства за лечение. Това се вижда от средиземноморския произход на имената на много растения като АБСЕНТ, НЕПЕТЕЛА, МЕНТА. От хилядолетния опит на критската цивилизация се е възползвала по-късно и микенската цивилизация, чиято фармакология се е развила от билките, които вече са били познати на критските народи. Микенските свещеници са имали задачата да създадат терапевтични средства за лечение и са усъвършенствали уменията си, използвайки комлексни препарати като лекарствени масла, получени чрез пресоване и смесвани със сокове, мед , вино и др. На по-късен етап тези препарати остават като модели – еталони в гръцката медицина за формирането на фармакологията на Хипократ, Диоскорид и Гален, които са използвали микенските традиционни елементи като мед, хвойна, рицин и др. , прокарвайки по-този начин научна и аналитична концепция при лечението на болестите. Диоскорид в своя трактат по фармакология „De materia medica“, който повече от всеки друг повлиява на съвремената билкова медицина и до седемнадесети век служи като БИБЛИЯ за лекари, ботаници и аптекари, съставя списък на 576 растения и 4700 лекарства, докато Хипократ създава и развива теорията за дозировката им. Лекарят, който римляните считат за по-авторитетен от Хипократ и който е заел от Гърция тайните на приготвянето на билките за да ги пренесе в Рим , е Гален /129г. – 216г./. В своя труд „De simplicium medicamentorum temperamentis et facultatibus“ той описва 473 лекарства от растителен произход по съвременна фармакология, който става основа на фитотерапевтичното изкуство в Европа за повече от хиляда години напред. Той твърди, че опаковането на всяко средство за лечение трябва да бъде задача на лекаря / от тук произхожда използваното и в днешно време понятие за галеново съединение/.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *