Кратка история на народната медицина трета част

В средата на 16-ти век Парацелз развива алхимията като създава първите лаборатории за изследване на активните вещества и екстрактите на растенията и билките в  природата. През седемнадесети век откриването на новия американски континент стимулира навлизането на нови растения в Европа. От традицията на ацтеките пристигнат и голям брой пречистващи билки, а също и какаото. От Антилите дървото Guaiaco – Гуяко дава ефективно  средство срещу венерическите болести. Пак по това време един много важен медицински принцип идва от Перу с откритието  на  хинина и неговите антипиретични свойства. В периода между седемнадесети и осемнадесети век Църквата организира  разделение в различните области и  религиозни ордени, като между тях се създава ожесточена конкуренция. Така кармелитите получават изключителни права при производството на мелиса, Йезуитите държат монопола върху търговията с порцелан и хинин, а бенедиктинците продават пасти за зъби и вода за уста, направени от ароматни билки, докато монахините в манастирите са посветени в изготвянето на сиропи, отвари, мехлеми и други.

Осемнадесети век бележи голям успех в класифицирането на растителния свят с работата на шведският прородолюбител  Карл Линей  (1753 г.). Той е бил талантлив билкар, който е реорганизирал огромната и хаотична фитотерапевтична материя в модерна систематична ботаника и  е разширил познанията за нови лекарства от екзотични растения.  Ако с  делото на Линей и неговите наследници работата по класифицирането е достигнала своята кулминация,  то вътрешната структура и скритите принципи  на растенията  до голяма степен  остават все още неизвестни. В този смисъл се насочват усилията  на  изследователите в последните два века на хилядолетието. Използването на микроскопа увеличава драстично  познанието за растителното царство, позволявайки, наред с други неща, да  се изясни понятието за строежа на клетката. Напредъкът в биохимията води до разпознаване и изолиране на активните съставки на много растения и улеснява  идентифицирането на нови лекарства. След въвеждането на кокаина във фармакологията, през 1884 г. се извършва първата безболезнена операция на катаракта на очите на пациент, използвайки капки против болка. В началото на деветнадесети век немският химик  Сертунер изолира морфина от опиумния мак.

Оттогава терапевтичните свойства на растенията се определят от химичните компоненти, съдържащи се във всяко отделно растение. Триумфът на химията през двадесети век дава възможност за синтетично произвеждане на много активни съставки на растенията, което  за кратко време засенчва  билковата медицина (термин, въведен през 1897 г. от френския лекар Анри Леклерк), но тя отново става актуална  по-късно, когато химията показва своите граници. В относително модерни времена активните съставки на растенията са  описани с точност, каталогизирани и изолирани, разширявайки и усъвършенствайки техните приложения във фармакологията. Активните съставки  се възпроизвеждат чрез синтетична химия, която създава производни с модифицирана молекула, така че да се повиши  лечебното действие и преди всичко да се намалят производствените разходи. Растенията запазват своето значение като основа за получаването  на множество синтетични вещества, физиологично  активни, но чиито вторични ефекти понякога са непредсказуеми.  Медикаментите на растителна основа  се понасят по-добре от организма, отколкото тези, които са създадени по химически път. Лекарствата създадени на базата на  химически  синтез на веществата, винаги имат контрастни природни продукти, които представляват ФАРМАКОГНОЗИЯ. Но фармакогнозията не е част от друга алтернативна медицина, която  неправилно се определена като неконвенционална медицина, а тя е  част от научната фармакология, преподавана на академично ниво. Затова е погрешно да се счита фитотерапията за неконвенционална медицина, дори ако лекарите, не по тяхна вина, го игнорират. Фитотерапията  е актуална и днес, защото лечебните растения  се използват като суровини за приготвянето на полусинтетични активни съставки. В последните десетилетия се наблюдава връщане към билковите препарати, които заместват синтетичните лекарства.

През последните години  доверието в алтернативната медицина в Италия нараства значително..  Днес  статистиката показва, че  около 12 861 000 италиански граждани избират неконвенционални лекарства, докато през 2000 г. те са били малко над 6 милиона.  В Европа не по-малко от 100 милиона души редовно използват алтернативни лекарства и методи за превенция и лечение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *