Кратка история на народната медицина – втора част

За съжаление през Средновековието, изпълнено с войни, грабежи и унищожение, голяма част от древните знания, съхранени през хилядолетията и преминали през континеттите, се губят. Арабите, успяват да съхранят древните познания, като по време на пътуванията си пренасят всякакви подправки и лечебни билки и развиват търговия с тях. С делото на арабския лечител Мохамед (571 сл. ХР.) , приносът към медицинската наука е забележителен, като си припимним многото фармакологични термини от „алкохол” до „сироп”, преминавйки през „елексир” и „алхимия”, произтичащи от арабски език. Много неизвестни до тогава персийски и индийски билки и подправки се въвеждат и се пускат в продажба в новооткритите аптеки. Първата аптека в историята е открита в Багдат през 7 век. Безброй са препаратите, приготвени от арабски билки : сиропи, мехлеми, есктракти и етерични масла. Посвещавайки се ентусиазирано на въведената от тях алхимия (буквално означава „смесване“), арабите също значително разширяват познанията си за процедури свързани с дестилация и загряване на вода. Развитието на арабската култура привлича най-големите учени от онова време, докато в упадъчна Европа, билковата медицина оцелява благодарение на Църквата и манастирите. Пример за това е прекрасното решение на Карл Велики да създаде училища в манастирите, където да се изучава и развива билкарската медицина и фитотерапия , което дава импулс за напредък. Но скоро след това Църквата започва най-нетипичното преследване в историята до тогава и от края на четиринадесети век „светата инквизиция“ провежда хиляди процеси и издава смъртни присъди на най-престижните лечители, като само простото използване на растения за здравни цели е било достатъчен повод лечител или билкар да бъде обвинен в магьосничество и ерес. След падането на Западната Римска империя (476 г.) и непрекъснатите варварски нашествия, манастирите и абатствата остават единствените пазители на класическите знания за народна медицина. Всъщност монасите запазват живия пламък на медицинските знания и класическата култура, преписвайки древните кодове и рецепти и задълбочавайки изучаването на медицинските понятия. В бенедиктинските селища са били съчетавани молитвата и ръчния труд като първоначален принцип и основна форма на икономическо, социално и духовно развитие през Средновековието, като пример за такива селища са: Санта Сколастика (най-старият бенедиктински манастир в света, основан в Субиако от Св. Бенедикт от Норкия), абатството в Монтекасино, Орсан във Франция и т.н. Така земеделското и ботаническо познание на древните гърци, римляни и араби е било запазено и предадено на следващите поколения благодарение на монашеството. В средновековния християнски свят всеки манастир е имал зеленчукови, цветни и ботанически градини, където са отглеждани различни дървета, цветя, билки и растения за медицински цели. От листата, кората, корените и цветята монасите получават първите лекарства под формата на сокове, запарки, мехлеми и етерични масла. В продължения на векове монасите извършват щателна работа по отглеждане, проучване и каталогиране на лечебни растения, а наред с това са провеждали фармацефтични изследвания при подготовката на високоефективни лекарства за болестите на хората. Така се ражда и професионалната фигура на монах-фармацефт, специалист по изготвянето на лекарствени отвари и сиропи, който е определял и тяхното терапевтично администриране по дози и часове на прием.
Работата на монасите се разпространява чрез създаването на първото легализирано медицинско училище в Европа: Медицинското училище в Салерно в Италия. Те са създали големи ботанически градини в някои градове на Италия като Флоренция, Пиза, Падуа и Болоня. В тишината и спокойствието на манастирите се отглеждали, изсушавали и съхранявали билки наречени „officina“ – офичина (оттук и наименованието officinal растения) , а в тъмните помещения се приготвяли тинктури, сиропи и накиснати продукти в алкохол, които са прототипи на съвремените лекарства. И така чрез работата на салернитанските монаси в Училището по билкарство в Салерно се срещат, сравняват и сливат гръцко-римската традиция с арабската култура. Знанията и някои билкови рецепти предадени от майсторите в Салерно се използат и до днес в италианската официална фармакопея, като мехлем от Алтеа, розовият мед и розовото масло.
Откриването на печатарските услуги бележи друг голям скок в разпространението на много книги, в които се описва билкарското изкуство. По това време датира и първият истински съвременен трактат по фармакология, (днес запазен в Мадридския университет), „Compendium aromatorium“, написан от Саладин от Асколи и посветен на князът на град Таранто в Италия. Този трактат е създаден с цел преодоляване на пропуските в работата на много специалисти по това време и с цел въвеждане концепциите за добро съхранение и съблюдаване на срока на годност на препаратите. Известна и важна е публикацията в многобройни издания и на няколко езика на „Коментарите“ на лекаря Пиетро Андреа Матиоли (1500-1577 г.), който открива нови фитотерапевтични свойства на много растения, както и тези на конския кестен. В същото време билковата наука увлича и владетелите на големите градове-държави в днешна Италия – Флоренция (Медичите) и Ферара (Есте) и дори Леонардо да Винчи създава и разпространява многобройни хербарии -„Herbari“, украсени с прецизни и подробни изображения на растения и билки. През 1544 г. проф. /Ghini/ Гини -основава Ботаническата градина в Пиза, а в Париж се създава и известната „Кралска градина“, която днес е Музей на естествената история.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *